своеобразнича

Речник на българския език

своеобра̀знича некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно.

Грешни изписвания (31)

  • своеобразнеча
  • своеобразнечъ
  • своеобразничъ
  • своеубразнеча
  • своеубразнечъ
  • своеубразнича
  • своеубразничъ
  • своиобразнеча
  • своиобразнечъ
  • своиобразнича
  • своиобразничъ
  • своиубразнеча
  • своиубразнечъ
  • своиубразнича
  • своиубразничъ
  • свуеобразнеча
  • свуеобразнечъ
  • свуеобразнича
  • свуеобразничъ
  • свуеубразнеча
  • свуеубразнечъ
  • свуеубразнича
  • свуеубразничъ
  • свуиобразнеча
  • свуиобразнечъ
  • свуиобразнича
  • свуиобразничъ
  • свуиубразнеча
  • свуиубразнечъ
  • свуиубразнича
  • свуиубразничъ