самоцелно

Речник на българския език

1. самоцѐлно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • самоцелну
  • самуцелно
  • самуцелну
  • съмоцелно
  • съмоцелну
  • съмуцелно
  • съмуцелну

2. самоцелно — ср. р.

самоцелно е производна форма на самоцелен (ср. р.).

Връзки