саморазпусна се

Речник на българския език

саморазпу̀сна се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

саморазпуснеш се, мин. св. саморазпуснах се, мин. прич. саморазпуснал се, св.вж. саморазпускам се.

Грешни изписвания (15)

  • саморазпуснъ се
  • саморъзпусна се
  • саморъзпуснъ се
  • самуразпусна се
  • самуразпуснъ се
  • самуръзпусна се
  • самуръзпуснъ се
  • съморазпусна се
  • съморазпуснъ се
  • съморъзпусна се
  • съморъзпуснъ се
  • съмуразпусна се
  • съмуразпуснъ се
  • съмуръзпусна се
  • съмуръзпуснъ се