самоотлъча се

Речник на българския език

самоотлъ̀ча се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

самоотлъчиш се, мин. св. самоотлъчих се, мин. прич. самоотлъчил се, св.вж. самоотлъчвам се.

Грешни изписвания (15)

  • самоотлъчъ се
  • самоутлъча се
  • самоутлъчъ се
  • самуотлъча се
  • самуотлъчъ се
  • самуутлъча се
  • самуутлъчъ се
  • съмоотлъча се
  • съмоотлъчъ се
  • съмоутлъча се
  • съмоутлъчъ се
  • съмуотлъча се
  • съмуотлъчъ се
  • съмуутлъча се
  • съмуутлъчъ се