самокритикувам се

Речник на българския език

самокритику̀вам се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

самокритикуваш се, несв. Правя си самокритика.

Грешни изписвания (31)

  • самокретекувам се
  • самокретекувъм се
  • самокретикувам се
  • самокретикувъм се
  • самокритекувам се
  • самокритекувъм се
  • самокритикувъм се
  • самукретекувам се
  • самукретекувъм се
  • самукретикувам се
  • самукретикувъм се
  • самукритекувам се
  • самукритекувъм се
  • самукритикувам се
  • самукритикувъм се
  • съмокретекувам се
  • съмокретекувъм се
  • съмокретикувам се
  • съмокретикувъм се
  • съмокритекувам се
  • съмокритекувъм се
  • съмокритикувам се
  • съмокритикувъм се
  • съмукретекувам се
  • съмукретекувъм се
  • съмукретикувам се
  • съмукретикувъм се
  • съмукритекувам се
  • съмукритекувъм се
  • съмукритикувам се
  • съмукритикувъм се