самара

Речник на българския език

1. Сама̀ра град (тип 198) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Самаръ
  • Съмара
  • Съмаръ

2. самара — ед. ч. непълен член

самара е производна форма на самар (ед. ч. непълен член).

3. самара — бройна форма

самара е производна форма на самар (бройна форма).