рогоз

Речник на българския език

рого̀з некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Висока трева из мочурливи места с меко стъбло, от което се плетат рогозки; папур.

Грешни изписвания (2)

  • рогос
  • ругос