ралник

Речник на българския език

ра̀лник — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. ралници, (два) ралника, м. Широка и остра метална част на рало, с която се оре, дълбае се земята; палешник.

Грешни изписвания (1)

  • ралнек

Връзки