разхитител

Речник на българския език

разхитѝтел некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

разхитителят, разхитителя, мн. разхитители, м. Човек, който разхищава; прахосник, разсипник.

Грешни изписвания (7)

  • разхетител
  • разхетитил
  • разхититил
  • ръзхетител
  • ръзхетитил
  • ръзхитител
  • ръзхититил