разтроя

Речник на българския език

разтроя̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

разтроиш, мин. св. разтроих, мин. прич. разтроил, св. — вж. разтроявам.

Грешни изписвания (8)

  • разтройа
  • разтройъ
  • разтруйа
  • разтруйъ
  • ръзтройа
  • ръзтройъ
  • ръзтруйа
  • ръзтруйъ

Връзки