разправило

Речник на българския език

1. разправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разправило е производна форма на разправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разправило е производна форма на разправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).