разправили

Речник на българския език

1. разправили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разправили е производна форма на разправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разправили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разправили е производна форма на разправя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).