разправила

Речник на българския език

1. разправила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разправила е производна форма на разправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разправила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разправила е производна форма на разправя (мин. деят. св. прич. ж. р.).