разправел

Речник на българския език

1. разправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разправел е производна форма на разправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разправел е производна форма на разправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).