разоблачи се

Речник на българския език

разоблачѝ се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мин. св. разоблачи се, мин. прич. разоблачило се, св.вж. разоблачава се.

Грешни изписвания (7)

  • разоблъчи се
  • разублачи се
  • разублъчи се
  • ръзоблачи се
  • ръзоблъчи се
  • ръзублачи се
  • ръзублъчи се