разлюбил си

Речник на българския език

1. разлюбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлюбил си е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлюбил си е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).