разлюбя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-бя	раз-лю-бим
2 лице	раз-лю-биш	раз-лю-би-те
3 лице	раз-лю-би	раз-лю-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-бих	раз-лю-бих-ме
2 лице	раз-лю-би	раз-лю-бих-те
3 лице	раз-лю-би	раз-лю-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-бех	раз-лю-бех-ме
2 лице	раз-лю-бе-ше	раз-лю-бех-те
3 лице	раз-лю-бе-ше	раз-лю-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлюбил съм	разлюбила съм	разлюбило съм	разлюбили сме
2 лице	разлюбил си	разлюбила си	разлюбило си	разлюбили сте
3 лице	разлюбил е	разлюбила е	разлюбило е	разлюбили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разлюбил	бях разлюбила	бях разлюбило	бяхме разлюбили
2 лице	беше разлюбил	беше разлюбила	беше разлюбило	бяхте разлюбили
3 лице	беше разлюбил	беше разлюбила	беше разлюбило	бяха разлюбили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разлюбя	ще разлюбим
2 лице	ще разлюбиш	ще разлюбите
3 лице	ще разлюби	ще разлюбят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разлюбил	ще съм разлюбила	ще съм разлюбило	ще сме разлюбили
2 лице	ще си разлюбил	ще си разлюбила	ще си разлюбило	ще сте разлюбили
3 лице	ще е разлюбил	ще е разлюбила	ще е разлюбило	ще са разлюбили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разлюбя	щяхме да разлюбим
2 лице	щеше да разлюбиш	щяхте да разлюбите
3 лице	щеше да разлюби	щяха да разлюбят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разлюбил	щях да съм разлюбила	щях да съм разлюбило	щяхме да сме разлюбили
2 лице	щеше да си разлюбил	щеше да си разлюбила	щеше да си разлюбило	щяхте да сте разлюбили
3 лице	щеше да е разлюбил	щеше да е разлюбила	щеше да е разлюбило	щяха да са разлюбили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлюбел съм	разлюбела съм	разлюбело съм	разлюбели сме
2 лице	разлюбел си	разлюбела си	разлюбело си	разлюбели сте
3 лице	раз-лю-бел разлюбел е	раз-лю-бе-ла разлюбела е	раз-лю-бе-ло разлюбело е	раз-лю-бе-ли разлюбели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлюбил съм	разлюбила съм	разлюбило съм	разлюбили сме
2 лице	разлюбил си	разлюбила си	разлюбило си	разлюбили сте
3 лице	раз-лю-бил разлюбил е	раз-лю-би-ла разлюбила е	раз-лю-би-ло разлюбило е	раз-лю-би-ли разлюбили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разлюбил	била съм разлюбила	било съм разлюбило	били сме разлюбили
2 лице	бил си разлюбил	била си разлюбила	било си разлюбило	били сте разлюбили
3 лице	бил разлюбил бил е разлюбил	била разлюбила била е разлюбила	било разлюбило било е разлюбило	били разлюбили били са разлюбили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разлюбя	щяла съм да разлюбя	щяло съм да разлюбя	щели сме да разлюбим
2 лице	щял си да разлюбиш	щяла си да разлюбиш	щяло си да разлюбиш	щели сте да разлюбите
3 лице	щял да разлюби щял е да разлюби	щяла да разлюби щяла е да разлюби	щяло да разлюби щяло е да разлюби	щели да разлюбят щели са да разлюбят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разлюбил	щяла съм да съм разлюбила	щяло съм да съм разлюбило	щели сме да сме разлюбили
2 лице	щял си да си разлюбил	щяла си да си разлюбила	щяло си да си разлюбило	щели сте да сте разлюбили
3 лице	щял да е разлюбил щял е да е разлюбил	щяла да е разлюбила щяла е да е разлюбила	щяло да е разлюбило щяло е да е разлюбило	щели да са разлюбили щели са да са разлюбили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разлюбил	бих разлюбила	бих разлюбило	бихме разлюбили
2 лице	би разлюбил	би разлюбила	би разлюбило	бихте разлюбили
3 лице	би разлюбил	би разлюбила	би разлюбило	биха разлюбили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-лю-би	раз-лю-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лю-бен
		непълен член	раз-лю-бе-ния
		пълен член	раз-лю-бе-ни-ят
	женски род		раз-лю-бе-на
		членувано	раз-лю-бе-на-та
	среден род		раз-лю-бе-но
		членувано	раз-лю-бе-но-то
множествено число			раз-лю-бе-ни
		членувано	раз-лю-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лю-бил
		непълен член	раз-лю-би-лия
		пълен член	раз-лю-би-ли-ят
	женски род		раз-лю-би-ла
		членувано	раз-лю-би-ла-та
	среден род		раз-лю-би-ло
		членувано	раз-лю-би-ло-то
множествено число			раз-лю-би-ли
		членувано	раз-лю-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-лю-бел
	женски род	раз-лю-бе-ла
	среден род	раз-лю-бе-ло
множествено число		раз-лю-бе-ли