разлюбило съм

Речник на българския език

1. разлюбило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило съм е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюбило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило съм е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).