разлюбило си

Речник на българския език

1. разлюбило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило си е производна форма на разлюбя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлюбило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлюбило си е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).