разлюбел съм

Речник на българския език

1. разлюбел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлюбел съм е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).