разлюбело е

Речник на българския език

1. разлюбело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлюбело е е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).