разлюбели

Речник на българския език

1. разлюбели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлюбели е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлюбели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлюбели е производна форма на разлюбя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).