разлюбел

Речник на българския език

1. разлюбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлюбел е производна форма на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлюбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разлюбел е производна форма на разлюбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).