разлюбел
1.
разлюбел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разлюбел
е производна форма
на разлюбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
разлюбел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
разлюбел
е производна форма
на разлюбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).