притулил съм

Речник на българския език

1. притулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притулил съм е производна форма на притуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. притулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

притулил съм е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).