притуля

Речник на българския език

1. приту̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • претулъ
  • претуля
  • притулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице при-ту-ля при-ту-лим
2 лице при-ту-лиш при-ту-ли-те
3 лице при-ту-ли при-ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице при-ту-лих при-ту-лих-ме
2 лице при-ту-ли при-ту-лих-те
3 лице при-ту-ли при-ту-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице при-ту-лех при-ту-лех-ме
2 лице при-ту-ле-ше при-ту-лех-те
3 лице при-ту-ле-ше при-ту-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притулил съм притулила съм притулило съм притулили сме
2 лице притулил си притулила си притулило си притулили сте
3 лице притулил е притулила е притулило е притулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях притулил бях притулила бях притулило бяхме притулили
2 лице беше притулил беше притулила беше притулило бяхте притулили
3 лице беше притулил беше притулила беше притулило бяха притулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще притуля ще притулим
2 лице ще притулиш ще притулите
3 лице ще притули ще притулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм притулил ще съм притулила ще съм притулило ще сме притулили
2 лице ще си притулил ще си притулила ще си притулило ще сте притулили
3 лице ще е притулил ще е притулила ще е притулило ще са притулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да притуля щяхме да притулим
2 лице щеше да притулиш щяхте да притулите
3 лице щеше да притули щяха да притулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм притулил щях да съм притулила щях да съм притулило щяхме да сме притулили
2 лице щеше да си притулил щеше да си притулила щеше да си притулило щяхте да сте притулили
3 лице щеше да е притулил щеше да е притулила щеше да е притулило щяха да са притулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притулел съм притулела съм притулело съм притулели сме
2 лице притулел си притулела си притулело си притулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице притулил съм притулила съм притулило съм притулили сме
2 лице притулил си притулила си притулило си притулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм притулил била съм притулила било съм притулило били сме притулили
2 лице бил си притулил била си притулила било си притулило били сте притулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да притуля щяла съм да притуля щяло съм да притуля щели сме да притулим
2 лице щял си да притулиш щяла си да притулиш щяло си да притулиш щели сте да притулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм притулил щяла съм да съм притулила щяло съм да съм притулило щели сме да сме притулили
2 лице щял си да си притулил щяла си да си притулила щяло си да си притулило щели сте да сте притулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих притулил бих притулила бих притулило бихме притулили
2 лице би притулил би притулила би притулило бихте притулили
3 лице би притулил би притулила би притулило биха притулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
при-ту-ли при-ту-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род при-ту-лен
непълен член при-ту-ле-ния
пълен член при-ту-ле-ни-ят
женски род при-ту-ле-на
членувано при-ту-ле-на-та
среден род при-ту-ле-но
членувано при-ту-ле-но-то
множествено число при-ту-ле-ни
членувано при-ту-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ту-лил
непълен член при-ту-ли-лия
пълен член при-ту-ли-ли-ят
женски род при-ту-ли-ла
членувано при-ту-ли-ла-та
среден род при-ту-ли-ло
членувано при-ту-ли-ло-то
множествено число при-ту-ли-ли
членувано при-ту-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род при-ту-лел
женски род при-ту-ле-ла
среден род при-ту-ле-ло
множествено число при-ту-ле-ли

2. притуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притуля е производна форма на притулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. притуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притуля е производна форма на притулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. притуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притуля е производна форма на притулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).