притулил си

Речник на българския език

1. притулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притулил си е производна форма на притуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. притулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

притулил си е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).