притулил е

Речник на българския език

1. притулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулил е е производна форма на притуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. притулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

притулил е е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).