притулили

Речник на българския език

1. притулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

притулили е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

притулили е производна форма на притуля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).