притулила е

Речник на българския език

1. притулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притулила е е производна форма на притуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притулила е е производна форма на притуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).