притули

Речник на българския език

1. притули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

притули е производна форма на притуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. притули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

притули е производна форма на притуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. притули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

притули е производна форма на притуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. притули — повелително наклонение, ед. ч.

притули е производна форма на притуля (повелително наклонение, ед. ч.).