притулело

Речник на българския език

1. притулело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

притулело е производна форма на притуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. притулело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

притулело е производна форма на притуля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).