притулели

Речник на българския език

1. притулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

притулели е производна форма на притуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. притулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

притулели е производна форма на притуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).