притулела

Речник на българския език

1. притулела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

притулела е производна форма на притуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. притулела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

притулела е производна форма на притуля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).