принуденото

Речник на българския език

1. принуденото — ср. р. членувано

принуденото е производна форма на принуден (ср. р. членувано).

2. принуденото — мин. страд. прич. ср. р. членувано

принуденото е производна форма на принудя (мин. страд. прич. ср. р. членувано).