преговори

Речник на българския език

1. прѐговори некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Разговори между официални представители на държави или обединения за постигане на споразумение.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • преговоре
  • преговуре
  • преговури
  • прегуворе
  • прегувори
  • прегувуре
  • прегувури

2. преговори — мн. ч.

преговори е производна форма на преговор (мн. ч.).

3. преговори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

преговори е производна форма на преговоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. преговори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

преговори е производна форма на преговоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. преговори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

преговори е производна форма на преговоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. преговори — повелително наклонение, ед. ч.

преговори е производна форма на преговоря (повелително наклонение, ед. ч.).