пояха

Речник на българския език

1. пояха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пояха е производна форма на пояхам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пояха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пояха е производна форма на пояхам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пояха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пояха е производна форма на пояхам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пояха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пояха е производна форма на поя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).