пояла

Речник на българския език

1. пояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пояла е производна форма на поя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пояла е производна форма на поя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. пояла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пояла е производна форма на поям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. пояла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пояла е производна форма на поям (мин. деят. св. прич. ж. р.).