похитеният

Речник на българския език

1. похитеният — м. р. пълен член

похитеният е производна форма на похитен (м. р. пълен член).

2. похитеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

похитеният е производна форма на похитя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).