порутил съм

Речник на българския език

1. порутил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

порутил съм е производна форма на порутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. порутил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

порутил съм е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).