порутило
1.
порутило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
порутило
е производна форма
на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
порутило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
порутило
е производна форма
на порутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).