порутило

Речник на българския език

1. порутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

порутило е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. порутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

порутило е производна форма на порутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).