порутили

Речник на българския език

1. порутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

порутили е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

порутили е производна форма на порутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).