порутила е

Речник на българския език

1. порутила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порутила е е производна форма на порутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порутила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порутила е е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).