порутила

Речник на българския език

1. порутила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порутила е производна форма на порутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порутила — мин. деят. св. прич. ж. р.

порутила е производна форма на порутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).