порути

Речник на българския език

1. порути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

порути е производна форма на порутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. порути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

порути е производна форма на порутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. порути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

порути е производна форма на порутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. порути — повелително наклонение, ед. ч.

порути е производна форма на порутя (повелително наклонение, ед. ч.).