порутеше

Речник на българския език

1. порутеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

порутеше е производна форма на порутя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. порутеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

порутеше е производна форма на порутя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).