порутели

Речник на българския език

1. порутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

порутели е производна форма на порутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. порутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

порутели е производна форма на порутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).