порутела

Речник на българския език

1. порутела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

порутела е производна форма на порутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. порутела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

порутела е производна форма на порутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).