порутел

Речник на българския език

1. порутел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

порутел е производна форма на порутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. порутел — мин. деят. несв. прич. м. р.

порутел е производна форма на порутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).