поотморяла

Речник на българския език

1. поотморяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотморяла е производна форма на поотморя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотморяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотморяла е производна форма на поотморя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).