поотморил си

Речник на българския език

1. поотморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотморил си е производна форма на поотморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поотморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поотморил си е производна форма на поотморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).